С какво ФЕД е по-добър от ЕЦБ
/© Reuters
Европейската централна банка и цялата еврозона се тресат заедно с дълговата криза в Гърция, Ирландия и Португалия. За да опазят валутния съюз и цялата финансова система, централните банки на 17 – те членки на еврозоната взеха върху себе си дълговете на кризисните държави: или чрез директно изкупуване, или ползвайки ги като гаранции. И в двата случая опасността от големи загуби е реална. Това обаче не би могло да се случи в Съединените Щати – коментира Frankfurter Allgemeine Zeitung.
Основната разлика между ЕЦБ и ФЕД се състои в това, че 12-те Федерални резервни банки в системата на ФЕД не принадлежат на никой отделен щат. Капиталът на регионалните банки на ФЕД се набира от търговските банки в съответния регион; търговските банки членуват във ФЕД, като купуват акции на тамошната Федерална резервна банка и получават по тях 6% дивидент. Всяка от регионалните банки на Федералния резерв обслужва по няколко щата, а в някои случаи границите на ФЕД – районите не съвпадат с щатските граници: например северната част на щата Илинойс се обслужва от Федералната резервна банка в Чикаго, а южната част от ФЕД Сейнт Луис.
Тъй като няма съвпадение между политически и монетарни териториални граници, на практика е почти невъзможно някой щат с нещо да задължи опериращата на неговата територия ФЕД – регионална банка. Правилото също така е ФЕД да не участва на свободния пазар на щатски облигации, а само на облигации на федералното правителство. Тоест една регионална дългова криза не може да се отрази на баланса на регионалната централна банка.
Според FAZ, тези институционални различия не могат да се пренесат на европейска почва. И все пак според Ханс – Вернер Зин, президент на IFO – института в Мюнхен, има възможност разтърсената от кризи Европа да се поучи от модела на САЩ. Става дума за практиката веднъж годишно, през април, регионалните банки на Федералния резерв да извършват клиринг по взаимните си задължения. По този начин според Зин рисковете намаляват. Същият принцип германският икономист предлага да се въведе между европейските централни банки чрез междуевропейската платежна система Target 2.
По време на кризисните години, вземанията и гаранциите между централните банки в еврозоната, изпълнявани с платежната система Target 2, са нараснали драстично. Точно казано, тези задължения възникват не между централните банки, а с ЕЦБ, който е учреден като изравняваща инстанция. Например германската Bundesbank има вземания от ЕЦБ в размер на 325 млрд. евро към края на 2010 г., на което противостоят плащания за централните банки на Гърция, Ирландия, Португалия и Испания за общо 340 млрд. евро.
Тези салда могат да се интерпретират по различен начин: например като счетоводен израз на наливаната монетарна ликвидност, която през последните години ЕЦБ изсипва във все по-голямо количество върху кризисните държави. Това според Зин е скрито държавно подпомагане. Възможно е дисбалансите да се тълкуват и като изтичане на пари и капитали от кризисните държави. В момента ЕЦБ компенсира оттеглянето на частните инвеститори от периферните държави. От тази гледна точка може да се каже, че ЕЦБ финансира дефицита в платежните им баланси.
Поне отчасти, действително става дума за отлив на капитали: самите ирландци, гърци и португалци търсят по-сигурни вложения в „сърцевината“ на монетарния съюз. Когато например ирландците изнасят парите си в Германия, ирландските банки могат да ползват фондовете на ЕЦБ за рефинансиране. Докато ЕЦБ приема облигациите на банките в кризисната държава като залог за отпускане на пари, бягството на капитал се финансира при настоящата лихва от 1.25%. Тъй като платежната система Target 2 показва трансфер на пари от Ирландия в Германия, възникват задължения на ирландската централна банка към Бундесбанк или – на салдо – към ЕЦБ.
Германският макроикономист Петер Гарбер още през 1997 г. предупреди, че този механизъм крие рискове за – тогава бъдещия – валутен съюз. Наскоро той осъвремени анализа си и посочи, че в екстремни ситуации правителството на една свръх – задлъжняла страна постепенно може изцяло да подмени кредиторите си с ЕЦБ. А Европейската централна банка не може да се противопостави на това, ако иска да запази платежния кръгооборот във валутния съюз. Гарбер обяснява: всичко зависи от това, колко дълго ЕЦБ ще иска да насочва пари към кризисните държави.
Рисковете за данъкоплатците в страните от сърцевината на еврото се състоят в следното: облигациите, които търговските банки от кризисните държави дават на ЕЦБ в замяна на финансирането, да загубят стойност – заради фалит или излизане от еврозоната. В този случай загубите на ЕЦБ ще се разпределят между държавите в еврозоната, а 27% ще поеме само ФРГ.
Както между националните банки в еврозоната, и между Федералните резервни банки в САЩ в редовния паричен оборот възникват задължения и вземания. На европейската система Target 2 съответства американската система Fedwire. Салдото се прави централизирано, в Interdistrict Settlement Account /Междурегионална разплащателна сметка/. За разлика от Европа тук обаче няма една централна банка, която да поема върху себе си плащанията. Защото Федералният резервен борд във Вашингтон не е банка, а специфичен надзорен орган над регионалните ФЕД – банки.
Но все пак задълженията в Междурегионалната разплащателна сметка са задължения към Федералната резервна система. Затова веднъж годишно, през април, регионалните ФЕД – банки изравняват задълженията помежду си чрез размяна на златни сертификати или краткосрочни държавни ценни книжа. Според Зин, Европа също може да прибегне до подобно решение, тъй като безграничното поемане на задължения от ЕЦБ създава напрежения във валутния съюз.
В настоящия момент подобно решение не изглежда обещаващо: например в случай на изравняване на салдата само през тази година Ирландия ще трябва да плати на останалите в еврозоната 150 млрд. евро, което се равнява на целия неин БВП. Освен това макроикономистите не са убедени, че клирингът на салдата може да спре натрупването на задължения между участниците в подобна система.
Според германците Гарбер и Зин, нещата ще тръгнат в желаната посока. Но главният икономист на Citigroup Уилям Бутиър не е съгласен, че задължително е нужен клиринг: всяка регионална банка на ФЕД би могла да купува щатски облигации в своя регион чрез създаване на пари, за да отговори на задълженията си за изравняване.
Ирландският икономист Уелан пък се съмнява дали подобна клирингова система ще проработи: трудно било да се повярва, че Федералната резервна банка в Сан Франциско след банкова паника ще плати в злато и ценни книжа задълженията си към Fedwire. Вместо това тя щяла да се обади на председателя на ФЕД Бен Бернанке и да му обясни, че точно в тази година клиринг няма да има.
Според Уелан, Бернанке няма да има какво да отговори. Та нали по същия начин Жан – Клод Трише, председателят на Европейската централна банка, досега не каза нищо за трупащите се задължения на Гърция, Ирландия и Португалия.
С две думи, има достатъчно трески за дялане по европейската финансова система.
ОтговорИзтриванеАз май нещо не разбрах добре.... Кога точно е писана тази статия? Тук чета имената на Бен Бернанке, който вече няколко месеца не е председател на ФЕД, а също и Жан-Клод Трише, който, доколкото ми е известно, не е председател на ЕЦБ към настоящия момент и е напуснал поста си на 31 октомври 2011?
ОтговорИзтриване2011та година. Само че статията не коментира текущи проблеми на финансовите системи от двете страни на атлантика, а фундаментални, заложени в основата на двете банкови институции.
ОтговорИзтриванеПредположих. :) Обаче питам се, цели две или почти три години нищо ли не се е променило в системите на ФЕД и ЕЦБ? Ако е така, тези хора трябва да са доста закостенели...
Изтриванекаквото и да си говорим пак банките предизикват проблемите и после слушаме оправдания че са прекалено големи за да фалират
ОтговорИзтриванеПисков , няма смисъл да ни припомняш стари неща . Да, стойността на познатите ни активи е в пряка връзка от условията и средата (икономическа, социална, политическа, екологическа) в която се намираме.
ОтговорИзтриванеВ библията е казано нещо мн. точно по този въпрос: "истинското богатство не е тука на земята, а горе на небето" (придавам по смисъл).